Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2015 13:01 - Белинташ
Автор: whitelight1 Категория: Други   
Прочетен: 2024 Коментари: 2 Гласове:
46


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пътуване по вертикалата на времето   Виктор Крум – небезизвестният наш сънародник и герой от  книгата на Дж. К. Роулинг “Хари Потър и огненият бокал”, доверява пред Хърмаяни Грейнджър, че училището за вълшебства, към което принадлежи, е скрито посредством магия насред местност, събрала енергиите на природата и древното познание. Това място предразполага към полет над гори, планини и езера. То хем съществува, хем е невидимо за очите. Когато застанах върху скалното плато Белинташ, за да прегърна света около себе си, първото нещо, което ми дойде на ум, бяха думите на това момче. Имах усещането, че  неговото загадъчно училище е именно тук. Чувствах, че велика тайна е скрита на педя от ръцете ми и ако изместя въздушната завеса, потрепваща под лъчите на слънцето, непременно ще видя училището по вълшебства –  с ръбове, изгладени от времето, съградено от вода, дърво и камък, лъчисто в покоя си.... (продължава след галерията)
Така започна моето пътуване към Белинташ, за да ме отведе до съприкосновение с едно далеч по-всеобхватно и изначално познание, което ме свърза със самата наша Земя, която е и храм, и магия, и истина... Легенди за това място разказват, че някъде в недрата на камъка е скрита древна библиотека. Уникалния медиум и контактьор Леля Милка Вселенска твърди, че тук е портата на Светия Дух. Не случайно съседната махала се казва Врата, а близкото село Мостово. Мъдростта на траките съществува, приютена в скалата, недокосната от суетни амбиции. Охранява я самият бог на знанието Сабазий. Може би затова хората са нерекли местността Белинташ - в буквален превод от тюркски- “камък, който знае”.
Българският Анкор Ват Никола Боев в книгата си „Белинташ – светилището на Бесите” с удоволствие разкрива мистерията на едно от най-силните енергийни места в България. На 25 март 2001 година петнадесет изявени уфолози от Пловдив, Асеновград, и трима специалисти от Българските асоциации по „Астро-палеоконтакти” и Феномени” посетиха Белинташ. Тяхното изследване беше част от научно-практическата конференция, посветена на четиридесетгодишнината от полета на Гагарин в Космоса.  Те определиха скалното плато на светилището като междинна космическа площадка на НЛО. Изразиха становище, че тук трябва да дойдат доказани специалисти като Е. Фон Деникен. Личният му приятел и издател на петнадесет книги – Марин Найденов се зарече да го доведе тук.  Днес ноември 2009 скалното чудо се посещава от все повече туристи и никой не остава равнодушен. Белинташ е откритие, което се равнява по значение на древното светилище Анкор Ват в Камбоджа, обявено за едно от новите чудеса на света.  Още в зората на човешката история и по нашите земи хората са живеели сред зашеметяващи висини на материалното и духовно развитие. Тук са живели самите Богове като Сабазий. Върховният бог на траките, властелин над природата е и бог на здравето и продължението на човешкия род. На Белинташ е открито феноменално рядко негово култово изображение. Сребърната оброчна плочка има голяма научна стойност. Това е обреден символ на светилище от края на 2 и началото на 3 век от н.е. Уникалната с богатата си иконография плочка потвърждава тезата, че Белинташ е Родопското светилище на бесите. Жреците на племето са били с ранга на древно египетските, а ритуалите им са осъществявали контакт с космоса. В статия под заглавие: „Снимат Белинташ за „Дискавъри” се цитира режисьора Киоши Комошито: „Ако изобщо е осъществим контакт с космоса, Белинташ е мястото, където ще стане това”. (В-к „Марица от 23 август 2002 г.).
Разгадаване на тайната Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична. Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : "Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии. Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото "нещо неочаквано" им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания... Белинташ е мястото за "зареждане" с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място "полудяват". Силните енергийни полета са факт.  Колкото й информация да прочетеш за мястото, когато тръгнеш към светилището най-добре е да забравиш за всичко... По пътеката към върха забелязвам, че земята кънти под стъпките ми сякаш е само повърхност на огромна пещера. Това ме кара да надскоча бариерите на вродения си скептицизъм, за да повярвам в преданията. Придвижването нагоре е трудно. Послушно крача след група далеч по-компетентни от мен, но и излишно шумни неделни туристи, тръгнали по дирите на модерността и рекламата. Разбирам, че скалата Белинташ е любимо място на много младежи и те идват с палатки на всяко равноденствие и нощуват под покрива на света. Чувам за “играта”на измерватерните уреди, попаднали под въздействие на силното магнитно поле в местността. Трупам информация за феномена, но се и опитвам да опазя сетивата си за предстоящата среща. Не ми се иска да докосна Белинташ, нахлузил ръкавици и очила, опазвам се от предварителни очаквания. Затова съзнателно избързвам напред и изчиствам ума си, дарявайки го с възможността сам да открие за себе си вълшебството на това удивително място. 
Срещи от четвърти вид Излизам от рехавата борова горичка и пред мен се появява профила на пазителя на свещеното място. Своеобразен Сфинкс с вперени във всемира очи. Последното кратко изкачване е по тясна метална стълба, врязана в камъка. Вероятно усещането ми напомня това на космонавт, който маха на близките си от тесния мостик, миг преди да влезе в кораба, за да се изстреля към звездите. Преодолявам мрака и влагата на надвисналите, вити в бурени скали и погледът ми вече лети сред безкрая. Пластовете време се разтварят, а аз потъвам в обятията на едно единствено земно дихание. Разпознавам се като част от утре, вчера и днес. гледам гладкия камък с очите на съвременен човек и в същия този миг го дълбая като тракийска жрица, жадуваща спасение за рода си. Тялото ми се превръща в средоточие на всички родопски ветрове, които, устремени по пътя си, се сепват изненадано от присъствието ми и идват да ме погалят. Гората ме вика отвсякъде. Гледката е зашеметяваща на 360 градуса. Камъкът ме оглежда, за да ме запази в паметта си.  В такъв момент задължително мислиш за времето – свое и чуждо. Покоят на света около Белинташ започва да кънти в ушите ти,  да те кани на танц,  в чийто ритъм забравяш собствената си мимолетност и се превръщаш във вечност. Вече знаеш, че скалата помни предишните си обитатели, че е динамична и обновяваща се в своя си жизнен цикъл. Застанал върху нея, без колебание се прощаваш с натрупаните литературни илюзии, със символистичните си “мисления” за камъка като за  суров пазител на устойчивостта. Белинташ е прекалено обичан, за да бъде консервативен. Дълго люлян в люлката на човешката почит и природната красота, той е любопитен, очакващ, усмихнат и ако поражда мисли за Бог, то обезателно става дума не за християнските въплъщения на първоединната същност, а за езически представи, отвеждащи към оплождащото и даряващо женско начало. Веднъж стъпил на това място,  започва да ти се иска да останеш  при него завинаги като в забрава и сън, да свалиш подобно дреха напластяванията на субективната си човешка воля, за да бъдеш и скала, и трева, и слънце...докато самият ти станеш Белинташ – не храм на знанието, а самото знание -  за времето, за всемира, за вечността.
Скалното чудо се намира над махалата Врата на час и половина пеша от Кръстова гора. За да стигнете до него с автомобил хванете пътя от Асеновград за Кърджали. На края на село Червен има табела и завой надясно. Пътят се вие с уникални гледки към родопските хребети, с кола се стига до подножието на свещения хълм. Оттам имате половин час пеша и срещи с орхидеи, борови дървета и свежия въздух на Родопите.

http://roxolan.org/Roxolan/Mesta_na_silata/Pages/Belintas.html



Гласувай:
48



1. savremennik - Освен интересния му вид, Белинташ е ...
12.07.2015 13:16
Освен интересния му вид, Белинташ е от енергийните цетрове на България , при това от важните ! Заслужава си да се усети лично .
цитирай
2. anonymous3 - Аз съм ходил, няколко пъти там и н...
12.07.2015 14:28
Аз съм ходил, няколко пъти там и наистина мястото зарежда :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: whitelight1
Категория: Други
Прочетен: 295445
Постинги: 86
Коментари: 113
Гласове: 1980
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031