Следват допълнителни подробности:
1:8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лица и крилата бяха така:
1:9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
1:10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
В 8-ми стих Езекил вероятно описва дистанционно контролираните механични ръце, които се намират по продължението на хеликоптерните звена. В 9-ти стих имаме препратка към перките на хеликоптерите, които извършват характерна процедура за която става дума по-подробно в 15 стих. Това което е може би най-интересно в случая се явява въпроса какво кара Езекил да вижда „лица“? От техническото описание на кораба става ясно, че контролните механизми, които са разположени точно над хеликоптерното носещо витло са защитени от обтегател. Последният има неправилна форма и притежава много изпъкнали и вдлъбнати части. Подобна комбинация от структурни характеристики понякога може силно да наподоби формата на лица или пък да бъде описана по този начин като сравнение. Има много подобни примери и при съвременната технология при която различни части или цели космически апарати могат най-лесно да бъдат описани като подобие на лице или глава. Дори понякога могат да се опишат и като чудовища, подобно на „Луноход 1“ с неговите очи и отворена уста и застрашително вдигнати рамене.
„Луноход 1“
„Джемини“
Дори някой, който има солидно техническо познание може да види лицата, главите и телата в подобни технически продукти. Представете си колко по-силно е било въздействието на тези визуални асоциации върху Езекил, който не е имал никакво техническо познание. Дори и да е знаел или да е усещал какво точно вижда, дори тогава най-вероятно отново би използвал подобни сравнения, за да предаде своите впечатления. Разбира се може да има и различно обяснение на ситуацията. През годините Езекил на няколко пъти вижда командира на кораба и неговият екипаж, които винаги му изглеждат като хора. В този контекст, в чисто психологически план няма да е много чудно, ако тези хора са правели това което и днес различни пилоти правят с апаратите на които летят. Те рисуват по тях различни лица, птици и т.н. на носа или отстрани на машината с която летят. Дали не е възможно и тук да става дума за същото?
През цялото време трябва да си даваме ясна сметка, че Езекил не може вярно да интерпретира това, което вижда. Това което той може да направи е да опише, доколкото му позволяват възможностите, оптичните и акустичните феномени пред които е изправен чрез средствата, които са му достъпни в този момент на неговото съществуване. Изисква се минимална доза въображение, за да се види отвъд буквалното описание, зад което очевидно стои космически апарат в последната си фаза на летене. За сравнение визията на Блумрих и традиционната версия:
Традиционна версия
Независимо от това какъв е повода Езекил да вижда лица или да описва лица вместо това което вижда, неговото твърдение съдържа важна информация във връзка с еднаквата ориентация на „лицата“ при всички хеликоптери – „лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата“ и т.н. Ако продължим в посока на предположението за структурни форми подобни на лица, това означава, че четирите носещи витла са били синхронизирани, защото тяхната позиция при покой е еднаква.
Описанието продължава и Езекил наблюдава нещо, което силно наподобява перките на хеликоптера, които се сгъват нагоре и надолу, а местоположението им показва наличието на някакво празно пространство, което да позволи те да се въртят в хоризонтално положение когато работят и да са почти във вертикално положение при покой. Тези специфични детайли не могат да бъдат видени в българския превод на библията и дори само при някои конкретни издания на английски език могат да бъдат схванати в правилния контекст:
1:11 И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,
1:12 И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, там вървяха; като вървяха не се обръщаха.
1:13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
1:14 И живите същества блещукаха наглед като светкавица.
Езекил вижда светещия радиатор на реактора и трептенето на контролиращи ракети. Ако се вземе под внимание високата температура на радиатора, сравнението със запалени огнени въглища е напълно коректно и уместно. Контролиращите ракети функционират използвайки кратки взривни струи, които нямат установен ред. Източникът и посоката на пламъците се променят по всяко време. Подобни бързо сменящи се вариации биха създали впечатлението у неподготвения наблюдател за светкавици, които изскачат от огъня.
Следва друга много интересна част която заслужава внимание:
1:15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.
1:16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
1:17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
1:18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
1:19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
1:20 Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
1:21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
И така нека обобщим какво имаме дотук. Космическият апарат започва спускането си към земята първоначално отделяйки се от кораба-майка на дистанция от около 400 км. По време на летежа му през атмосферата неговата скорост бива намалена от аеродинамичното съпротивление до момента в който на по-ниска височина не се налага да се използва двигателя за кратко – така че скоростта да се намали достатъчно, за да могат да се ползват „хеликоптерните части“ за останалата част от спускането. Тази последна фаза на полета при която се използва двигателя е наблюдавана и описана от Езекил. Малко по-късно той наблюдава aпарата, докато кръжи на няколко метра над повърхността, търсейки удобно място за приземяване. След това вниманието на пророка е отклонено от пламъците излизащи от „контролните ракети“, които той тълкува като светкавици треперещи в пространството, които разделят „живите същества“. Това насочва вниманието му от „съществата“ към зоната между тях където вижда радиатора на реактора, който блести като огнени въглища. Корабът се е приземил. Колелата, които са се помещавали в долната секция на хеликоптерната част са спуснати.
За първи път от началото на описанието Езекил вижда нещо, което му е познато. Нещо към което той може да приложи собствения си опит. Това е достатъчна причина той да им обърне специално внимание и нещо на което да се опре дори 20 години по-късно, за да потвърди идентичността на космическия апарат. След като ги разглежда по-внимателно обаче той отново е озадачен. Какви колела точно са това?
Техният цвят е светлозелено-синкав и на всяко колело той вижда движение, което не може да възприеме – това са ротации, които не са му познати при колелата, които е виждал през живота си. Има толкова много движение във всяко колело, че на него му се струва, че има повече от едно колело в колелото. Той не може да разбере и как те се движат по земята. Тези, които той познава се движат в една посока. За да се смени посоката цялото колело трябва да бъде обърнато в друга посока. Тук обаче той вижда че могат да се движат във всякакви посоки... без да бъдат обръщани. Езекил не приема с лекота този факт и проверява собственото си наблюдение дали самите „живи същества“ не се обръщат като по този начин обръщат и колелата. Но не вижда такова движение.
Освен всичко друго този тип колела обаче не са му съвсем познати поради факта, че имат специални приспособления на техните джанти, които са създадени с цел да ги предпазят от пързаляне на земята. Тези издадени приспособления, които спомагат и за движението в две различни посоки му изглеждат „като очи“.
Фактът, че очевидно колелата могат да се спускат и прибират се дължи на следното съображение: ако колелата бяха фиксирани щяха да бъдат разположени някъде под и отстрани на цилиндричните хеликоптерни части по време на летателните маневри описани до този момент. В тази си позиция поради формата и размера им те щяха да бъдат далеч по-очебийни и разпознаваеми в сравнение с краката за приземяване и механичните ръце. Без всякакво съмнение Езекил би ги описал заедно с тези структури. Нещо повече, с изключение на няколко объркани като ред стиха Езекил описва всички части, които вижда по реда, който кореспондира с фазите на процеса на приземяване. Тези фази могат много лесно да се проследят чрез текста. Езекил започва с огъня и облаците по време на спиране, след това описва хеликоптерите по време на аеродинамичния полет, както и радиатора на реактора и контролиращите ракети на кораба докато той кръжи. След това той наблюдава функцията на колелата, които се търкалят по земята. По този начин колелата се появяват в текста точно в момента в който те са необходими от функционална гледна точка. Това се явява допълнително потвърждение, че тези колела са прибиращи се и са допълнително доказателство за точността на описанието.
В крайна сметка в един момент колелата спират да се движат и дават възможност на Езекил да направи и други наблюдения. Точно тогава той вдига очи над крилете на „живите същества“ и вижда величествения купол над тях. Освен това забелязва, че крилата вече не се въртят, а всяка една двойка от тях се сгъва нагоре и надолу почти докосвайки „живите същества“.
1:22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, наглед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
1:23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
1:24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
1:25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
До този момент той чува доста силен шум, който счита че идва от крилата на „живите същества“. Сега обаче той забелязва намаляване на силата на звука, тъй като крилата са спрели да се движат. Той открива, че шумът изобщо не идва от крилете, а някъде зад повърхността на основната конструкция на обекта. Вероятно в този момент е усетил, че има някаква връзка, но няма как да го разтълкува правилно, тъй като няма представа от това как работят тези двигатели и че техният шум заглъхва, когато не работят на пълна мощност, а са в режим на готовност.
Блумрих счита, че стих 24 и 25 не са поставени на правилното им място тъй като според него те описват все още движещите се носещи витла на хеликоптерните части, докато в стих 23 им дава описание в позиция на покой. Според него това е информация свързана с фазата на кръжене и правилната и позиция е някъде между стихове 14 и 15. От техническа гледна точка Блумрих счита, че израза „чувах фученето на крилата им като бучене на големи води“, е много добро сравнение със съскащият звук на перките. „Гласът на Всесилния“ (а в някои други преводи вместо „глас“ е използвана „гръмотевица“, както и другите сравнения), могат да придобият съвсем друг смисъл, ако осъзнаем, че силата, която се изисква от хеликоптерите, е от порядъка на 70 хил. конски сили или дори повече, което при всички случаи означава и значителен шум. Езекил прави много важно наблюдение свързано със силния шум и то е, че шумът започва, когато носещите витла на перките започват да се движат. В този момент мощността значително се усилва, което е придружено със значителен шум. Не по-малко важно е наблюдението, че: „Когато се спираха, спущаха крилата си.“ Това описание е абсолютно вярно, защото при това положение космическия кораб е на земята и носещите витла са спрени.
След това Езекил поглежда нагоре и се натъква на една почти нереална гледка, която бива формирана от една странна амалгама от светлина и цвят, сред която той вижда човек седящ на трон. В някои версиите на библията дори е използвана думата „Адам“. Светлината и оцветяването на прозрачната командна капсула създават много силно впечатлението у Езекил. Човекът, който той вижда е командира на кораба, а мястото на което стои силно наподобява на нещо като трон. Пророкът е напълно завладян от това което вижда и пада на земята като знак за подчинение. Тогава чува и гласа на командира.
1:26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек седящ на него нависоко.
1:27 И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.
1:28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.
