Поглеждайки нагоре Езекил вижда командната капсула. Първият обект, който забелязва е командирското място и той започва да го описва споменавайки първо неговият цвят. Точно както прави и по-рано той използва минерал за тази цел и използва сравнителна дума „като“. Сравнението с трон е много интересно и същевременно разкрива дълбочината на гледката. От една страна това е индикация, че самият Езекил вероятно вече е виждал истински трон и това звучи правдоподобно тъй като според текста той принадлежи на еврейска група с висок социален статус. Ако се вгледаме към най-характерните черти на един трон – високата задна част, страничните поставки за ръцете и дори неговата облицовка, няма да е много трудно да видим приликата с пасажерско място или дори пилотско място на един съвременен самолет. Думата „трон“ тук определено ясно дефинира пилотския стол на командира.

Втората част на 26-ти стих ни отвежда почти до предела на възможностите на Езекил да опише това, което наблюдава. Той вижда формата на командира на кораба, който седи на „трона“ и разпознава в нея „подобие наглед като човек седящ на него нависоко.“ За да разберем магнитуда на интелектуалното усилие необходимо, за да се опише картината по този начин трябва отново да се върнем на ситуацията, в която Езекил се озовава. Без каквото и да предупреждение той е сполетян от една изумителна гледка включваща странен обект съпроводен с още по-странни явления, които го придружават и той няма абсолютно никаква база за сравнение или нещо на което да се позове от предишен опит, или пък някакво друго логично обяснение за случващото се. Тъй като той е вярващ човек, особено що се отнася до първата среща, той има всички причини да счита, че командирът е самият Бог. Огромното количество впечатления на които е изложен го разтърсват вътрешно до най-големите дълбини на неговото същество. Изправен пред огромен океан от бушуващи чувства, той все пак не се поддава в пълна степен на емоциите и запазва изключителната си способност да анализира обективно това, което в действителност вижда. По този начин той може да опише впоследствие по същия обективен начин какво е видял.

В 27-ми стих, както и в началото на 28-ми, Езекил ловко успява да разграничи два обекта чрез качеството на техните светлинни ефекти. Единият е описан като „огън“, а другият като „дъга“ и „сияние“. Разликата между тези два оптични ефекта – активното и проникващо въздействие на огъня и статичното сияйно излъчване на дъгата е индикатор, че имаме работа с два различни източника – два различни обекта, които стоят зад тези ефекти. Осъзнаването на този факт помага да бъдат ясно обяснени тези пасажи, които иначе биха били по-скоро объркващи. Както самият текст така и техническата необходимост ни водят до това да разберем, че зад думите „огън“ и „светъл метал“ стои костюмът на командира или по-точно неговото златисто покритие. Начинът по който Езекил го описва напомня силно на живите светлинни ефекти и подобните на пламъци отражения на изолационния материал на лунния модул „Аполо“. Наподобяващото на златист материал покритие се произвежда от специално много тънко синтетично фолио, което е покрито от вътрешната страна със също толкова тънко алуминиево покритие. Този външен слой е най-горният слой от много други такива които в комбинация служат за предпазване от нежелани високи температури.

Съвсем различен от горния е оптическият ефект идващ от капсулата, която е направена от стъклоподобен материал. Нейната светлина и цветен ефект са объркващи. Слънчевата светлина попада в нея директно, но освен това имаме и блясъка от лъчите, които са отразени от горната част на кораба. Част от нейната повърхност се явява огледална на небето. А Езекил може да види небето през други части на прозрачната капсула. Към това се прибавят и пламтящите отражения на костюма на командира и сапфиреното синьо излъчване на неговия стол. Когато Езекил описва това разнообразие от светлина и цветни нюанси „като изглед на огън обиколен със сияние“, той дава много добър образ на това което в действителност вижда. По този начин сравнението с дъгата става напълно разбираемо. Освен това не трябва да подминаваме и факта, че „сиянието“ е около командира, а не се излъчва директно от него. Отново имаме наблюдение, което съвпада с действителния факт. Капсулата на практика обгражда командира – нещо, което отново е ясно казано в английския превод на библията за разлика от българския. Нейната извита горна част допълнително спомага за сравнението с дъгата.

С тези последни свои коментари Езекил завършва своето наблюдение и описание на външната част на обекта. За момент обаче се замисля и прави нещо като обобщение на видяното предадено чрез думите: „Това бе изгледът на подобието на Господната слава.“

Капсулата се намира в центъра на горната секция на основното тяло, като по този начин заема най-високата част на космическия кораб. Тя се състои от цилиндричен отсек, около 2 метра в диаметър, който в горната си част е изпъкнал. Тази външна обвивка е направена от прозрачен стъклоподобен синтетичен материал. Има и запечатан шлюз през който екипажът може да напусне капсулата. На пода на капсулата пък се намира друг подобен шлюз, който осигурява достъп до вътрешността на кораба.

Самата капсула може да бъде освободена и отделена от основната структура. По този начин тя може да напусне кораба задвижвана със своя собствена енергия, а по късно да се върне. Тази процедура може да бъде извършена както директно, така и чрез дистанционен контрол. Енергията необходима за такъв тип полет може да бъде доставена от ракети със студен газ. Подобна технология дори не е чак токова далеч от тази, която е налична и днес.

Поради факта, че притежава възможност за независимо летене, капсулата е оборудвана само с минимално необходимото оборудване. По-голямата част от оборудването се намира под кораба – всички инсталации на капсулата са автоматично свързани към нея докато тя е прикрепена към кораба. С изключение на седалките, всички други инсталации в капсулата заемат много малко място. На това се дължи и добрата видимост и възможността да се наблюдава нейната вътрешност отвън.

Езекил почти винаги описва командира на кораба като „човек“. Въпреки неговата способност да наблюдава и описва нещата с големи детайли точно в този контекст изглежда той не забелязва нещо смущаващо. Следователно можем да си извадим извода, че командирът е изглеждал точно като нормално човешко същество без някакви особени характеристики, които да го отличават от това което Езекил познава. Костюмът на командира обаче определено го впечатлява – неговата повърхност прилича на златна или месингова. Това по всяка вероятност е индикация, че специфичната повърхност на костюма служи за предпазване от високи температури.

Командирът е оборудван и с устройство, което му позволява да лети самостоятелно. Тази възможност е изключително ценна поне в няколко фази на пътуването. Особено след приземяване той може да го използва, за да прелети до земята използвайки горния шлюз. Освен това може да го използва, за да прескача различни обекти на повърхността и да избягва опасни ситуации, както и да може да се върне обратно на капсулата по всяко време. Същото устройство може да се използва и за отстраняване на различни повреди по външната част на кораба.

Изумен от всичко случило се до момента Езекил пада с лице към земята. Предвид неговата религиозна вяра той има всички основания да опише видяното досега като „господна слава“. Едно такова сравнение е напълно разбираемо предвид ситуацията, но все пак той изглежда има известни резерви. Той не може като че ли напълно да съвмести масивната реална гледка на кораба пред себе си с манифестацията на Бог, който все пак в неговото съзнание не би следвало да е напълно материален. Той не знае какво точно вижда, но въпреки това то очевидно е колосално, мощно и съкрушително. То е сравнимо със славата на Бог. И всъщност точно това казва и Езекил. „Такъв бе видът на подобието на славата Господня“. В случая няма никакво съмнение – той не ги отъждествява – той ги сравнява.

Нещо друго, което прави впечатление, е свързано с гласа, който той чува. Отново би било разбираемо той да вярва, че чува гласа на Бог. Но Езекил отново използва малко по-различен термин, за да опише собствените си впечатления. Той казва: „И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.“ Тук не виждаме тенденция за възвеличаване, а просто ясното наблюдение, че чува някой, който говори.

В крайна сметка Езекил се озовава на кораба:

За първи път Езекил се намира на космическия кораб. Той е издигнат до командната капсула по начин, който не е ясно описан в текста. Той се озовава в най-горната част на кораба. Тъй като апарата започва да се движи вертикално нагоре, чува шума на основния двигател, който се намира буквално под него. Тъй като е в седнало положение той усеща доста силно контакта с целия кораб и несъмнено усеща силните вибрации, които идват от него. Тъй като няма друг подобен опит единственото с което може да го сравни е с голям трус, или както е написано в някои други преводи – земетресение! Езекил не може да види носещите витла на хеликоптерите от своето местоположение, но разпознава техния шум защото отново го описва като „звукът на крилете на живите същества“.

В 14 стих вече става ясно, че Езекил е напълно наясно, че лети:

„Господната ръка, която е крепка върху него“ може да се тълкува по различни начини, като е много вероятно той да описва натиска от предпазното устройство положено на раменете му, което го притиска към седалката. От друга страна той и друг път използва същия израз, който в крайна сметка винаги бива употребяван впоследствие при срещата му с командира на кораба. Има възможност и израза да е употребен в контекста на някакво хипнотично или друго влияние върху мислите на Езекил, но тези хипотези са извън предмета на това изследване.

В 15-ти стих неговото състояние при пристигането му е изразено с много различни термини при различните преводи от „много тъжен“ до „смутен“, но при всички случаи те показват наличието на огромен ментален шок. Отнема му 7 дни, за да се възстанови от него.

Блумрих обръща сравнително малко внимание на втората среща на Езекил с космическия кораб, защото счита, че той не е особено интересен от инженерна гледна точка. Затова в анализа си преминава към третата среща:

Изминала е малко повече от година от първата среща на Езекил с космическия кораб и неговият командир. От втората му среща пък са изминали вероятно няколко месеца. Отново имаме използване на характерната фраза, която обрисува срещата с кораба – „ръката на Господа... слетя там върху мене“. Втори и 3-ти стих вероятно са част от много по-голям пасаж, който е бил орязан (нещо твърде характерно за библията по принцип). Там се съдържа описание на командира, което силно напомня това от 27-ми стих на първа глава. Този очевидно съкратен и орязан текст не би бил разбираем без по-ранното описание на случилото се и дори може да бъде подвеждащ. Езекил лети „между земята и небето“ до Йерусалим като този път той очевидно вече не е толкова развълнуван от срещата или пък от полета както първия път. Контрастът с първата среща е невероятен и отразява, че Езекил вече е успял да асимилира по някакъв начин случващото се в съзнанието си и да гледа на ситуацията малко по-различно. От предните орязани 2 стиха някой може да си извади извода, че Езекил лети само с капсулата, а не с целия кораб в този случай. Но след като е вече на земята той потвърждава че там се намира целия апарат с думите: „славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.“ Тук определено си заслужава да се коментира и факта, че очевидно „славата на бога“ означава препратка към космическия кораб и по никакъв начин не е свързана с неговия командир!

След това своеобразно въведение действията започват да се развиват много драматично:

Командирът на кораба очевидно използва някакъв вид високоговорител, който пронизва ушите на Езекил. Той отправя ясна команда към свои подчинени, на които предварително са били заложени някакви задачи свързани с града.

Незабавното пристигане на мъжете е възможно само при положение, че са стояли в готовност от другата страна на портата. Това свидетелства за предварителна уговорка между командира и неговият екип позициониран на земята. Освен това може да се предполага, че съществува и радиокомуникация между тях. Това което е специфично в случая обаче се явява факта, че Езекил не намира нещо кой знае колко необичайно в тези мъже, освен разбира се тяхното унищожително оръжие. Дори човекът, който най-много се откроява от групата не го впечатлява чак толкова, освен че е облечен с дрехи от лен. Ако прибавим към това и факта, че и командирът на кораба почти винаги е описван просто като „човек“, следва извода, че целия екипаж на кораба изглежда като хора. Човекът с „ленените дрехи“ заслужава специално внимание поради функциите, които извършва на по-късен етап. Ако вземем неговото описание буквално подобни дрехи говорят че той има висш ранг. Това се потвърждава от факта, че той върви по средата на идващата група. Нещо, което се случва впоследствие обаче, води до извода, че неговите дрехи са специален вид защитен костюм, най-малкото срещу екстремна топлина. За разлика от другите, той носи „писарска мастилница“. Блумрих счита, че това не е обикновена мастилница, а специален вид технологично устройство и според него то има или комуникационни функции, или служи за засичане на радиация. Той обаче признава, че неговите познания в тази сфера не позволяват да бъде сигурен в предположението си.

След това групата заема позиции до медния олтар:

Командирът лети до храма и призовава първо „облеченият в лен“ от групата. От всички други пасажи, които имат техническа значимост това е единственият в който командирът директно е назован като „Бог“. Предвид сериозната „редакторска намеса“ в библията не можем да сме сигурни, че това е част от автентичното описание на Езекил, но в случая важната подробност е заповедта, която командирът дава на мъжа с „мастилницата“. Другите мъже също получават някакви заповеди. Стих 11 е особено показателен, защото разкрива ясно взаимоотношенията между командващ и подчинени. Човекът със защитния костюм се връща и докладва, че заповедта е изпълнена. Чрез тези свои думи той ни връща към нещо твърде познато. Това е перфектно описание на доклад от подчинен към началник. Прави впечатление че той е твърде кратък, което още повече навежда на мисълта за военен изказ и дисциплина!

Следват други интересни подробности:

Езекил поглежда към кораба и прави важно наблюдение. Той описва накратко позицията на командната капсула, която е в горната част на кораба, но описанието завършва с „трона“. Според Блумрих, трона би следвало да е празен, защото командира вече се намира пред храма. Той счита, че цялата десета глава има сериозни структурни проблеми и че в нея са били дописвани различни неща, които принадлежат на други места в текста и в частност този стих би следвало да се отнася към глава 9. По-важно в случая обаче е описанието на действието, което се развива, защото то за пореден път отразява тезата свързана с космическия кораб.

В стих 2 командирът на кораба дава заповед на мъжа със защитния костюм да отиде до кораба и да вземе някакъв силно нагорещен материал от него и да го разпръсне над града. Сега става ясно защо той има нужда от предпазен костюм. Той трябва да се приближи до голямата нажежена повърхност на радиатора, която съвсем естествено излъчва огромна топлина. По същата причина той не може да се приближи прекалено близо до основното тяло на кораба и е специално инструктиран да остане „под херувимите“. Буквалното възприемане на думата „под“ би била възможна обаче, само ако долния ръб на хеликоптерната част се издига достатъчно високо над земята. Във всеки случай командата ясно казва, че мястото където трябва да отиде се намира близо до хеликоптера. След това в стих 6 четем, че човекът отива зад колело, което потвърждава този извод. Той трябва да вземе нещо силно нагорещено и да го разпръсне над града. Последната част на тази команда може да се тълкува доста спекулативно в много различни посоки.

В стих 7 очевидно бива описана „механична ръка“, като разбира се може да става въпрос дори за повече от една, която взима нещо и го подава на мъжа стоящ до колелото, който го взима с двете си ръце и го отнася. От техническа гледна точка в крайна сметка едно нещо е напълно сигурно и това е, че някакъв „горещ“ елемент е бил отстранен от кораба. Дали този елемент е горещ само в топлинен аспект или това включва и ядрена радиация не е съвсем ясно. Не е ясно и дали това е била предварително планирана „мисия“ или решенията са взети по спешност. Според Блумрих второто е по-вероятно и за това свидетелства държанието на екипа, който е базиран на земята. Липсват характерните поздрави между командващ и подчинени, а самите команди биват давани в доста кратки срокове. Тези обстоятелства предполагат, че става въпроса за някаква спешна и неотложна ситуация.

Блумрих прави обобщение на цялата картина описана при третия контакт. Бързата последователност с която се сменят действията е свързана с тяхната специфична взаимовръзка. Първо командирът сваля Езекил от кораба, който се намира там като негов пасажер. След това той самият отива до входа на храма, което означава, че е важно за него да стои на известна дистанция от кораба. Докато човекът с предпазния костюм, който вече е изпълнил първата си задача се отправя към кораба с нова заповед, която трябва да изпълни, става ясно, че дори капсулата е отместена от него и е долетяла до командира, който в крайна сметка се качва на нея след което отива с нея отново до кораба след заминаването на човека с „костюма“. Според Блумрих прави впечатление, че в един критичен момент никой не се намира в непосредствена близост до кораба, освен крайно необходимото лице, което има специфична мисия свързана с него. Отделно е казано, че командирът по едно време се намира в източната част на храма, докато корабът по това време е на север. Създава се впечатление, че в хода на операцията командирът използва част от храма вероятно като предпазна стена с оглед на критичната процедура, която се извършва на кораба в този момент. Това впечатление се засилва и от факта, че капсулата е близо до него и при необходимост може да осигури бързо бягство.

(Впоследствие Блумрих прави обстоен анализ и на четвъртата среща на Езекил с космическите кораби, която се състои когато той вече е значително по-възрастен. Трябва да се признае, че той проследява библейския текст изключително подробно в опита си да извлече всяка една подробност свързана с неговата теза. С особено внимание и в подробни детайли са описани всички технически аспекти на неговата визия (от които в този материал присъства само миниатюрна част), като са дадени и точни инженерни примери и конкретни математически формули като доказателство. Също така има и постоянни препратки към вече изведени тези, които намират своето потвърждение впоследствие на различни места от текста като се правят и различни съпоставки, които формират една много по-пълна картина. Тъй като в случая са ползвани само конкретни извадки – на моменти те може да изглеждат не съвсем аргументирани, но Блумрих наистина се е постарал да обясни почти всеки един детайл с големи подробности от неговата гледна точка – нещо което може да бъде разбрано в цялост само ако се прочете целият негов труд по въпроса.

Разбира се предвид деликатните за мнозина въпроси, които са предмет на обсъждане в неговата книга, той търпи и сериозна критика, поне в няколко отношения и то съвсем не без основание. В случая ще отбележа само 2 от тези моменти, защото ги намирам за изключително важни. На първо място прави впечатление, почти натрапчивия опит на Блумрих да убеди аудиторията в „мирната мисия“ на космическия екипаж (на което посвещава цяла отделна глава) и то на фона на библейския текст, който красноречиво говори за обратното. Тук даже е безсмислено да се привеждат и някакви конкретни аргументи и всеки, който прочете главата за Езекил може ясно да си направи извода за тази „мирна мисия“ свързана с масова смърт на „грешници“. Въпреки това Блумрих упорито извежда различни „екзотични“ обяснения за всеки конкретен случай, които всеки неутрален наблюдател би възприел като директно пристрастие към „космическия екипаж“, чиито действия биват интерпретирани винаги в благоприятна светлина. Може само да се спекулира каква точно е мотивацията на Блумрих за тази негова позиция и дали е свързана с неговото лично убеждение и идиличната му представа, че една високо технологично развита раса несъмнено притежава високи морални качества, които да я възпират от посегателство срещу „по-нисши“ същества. На фона на професионалната му биография е трудно да се повярва обаче, че той е толкова наивен относно „чистите намерения“ на анализираната впоследствие от него космическа мисия и зад тази негова позиция прозира по-скоро друг тип мотивация, която съвсем не случайно се вписва много добре в структурата на една много добре насочена пропагандна машина.

Вторият момент се отнася до един на пръв поглед огромен парадокс по отношение на развитата теза на автора свързана със специфичната ракетна технология, която той толкова детайлно описва и интерпретира. Логиката на критиката в случая е съвършено проста и попада точно в десетката, макар да се базира на някои официални и напълно погрешни схващания свързани с „реалността“ в нашата слънчева система. Та според тази съвсем проста логика, описаната от Блумрих ракетна технология „виси във въздуха със страшна сила“ поради един много елементарен факт. Понеже нашата слънчева система не е населена с други интелигентни раси логиката сочи, че „космическият екипаж“ очевидно идва извън пределите на нашата слънчева система, което обаче прави така добре описаната технология от Блумрих меко казано неприложима за полети с такъв голям обхват. Същата логика сочи, че раса, която владее полети на толкова голямо разстояние би следвало да е развила технология, която е далеч отвъд представената в книгата, и която на моменти е прекалено близка до официалната такава в наше време дори по думите на самия автор. Оставяйки настрана погрешното схващане, че сме сами в Слънчевата система (нещо подробно коментирано в следговорите ни към книгите на Морнинг Скай), проблемът с „простоватата“ технология обаче определено е налице. Вярно е че Блумрих стига до заключението (за което е привел и много свои доказателства), че описаният от него кораб е дефакто малка совалка оперираща заедно с огромен кораб майка, който е позициониран в орбита. Въпреки това дори и при този случай така описаната технология някак не стои на място, ако тя е поставена редом до някой който тепърва идва от толкова далече и според думите на Блумрих има сравнително кратък времеви диапазон да свърши някаква конкретна мисия.

Нещата обаче могат да придобият съвсем ново звучене, ако към уравнението прибавим някои факти касаещи нашата древна история, които ни разкриват една доста по-различна картина на реалността, което позволява да се гледа на голямата картина през съвършено друга призма. Колкото и официалната история да се опитва да ни убеди, че съвременната наша цивилизация е единствената достигнала някакви сериозни технически и в това число летателни достижения, то свидетелствата в обратна посока са далеч повече за всеки непредубеден човек. След унищожението на Лемурия и Атлантида една част от оцелелите се спасяват в различни подземни градове и заедно с това една част от тогавашната земна технология също оцелява. Част от тази технология, както е видно от някои древни рисунки, е базирана именно на някакъв тип ракетна технология! Различните оцелели групи създават свои мини-подземни цивилизации, които имат своята политическа ориентация от глобална космическа гледна точка и не рядко някои конкретни групи изпълняват определени поръчки (мисии), с които дирижират процесите на повърхността в определена посока.

Освен всичко това, винаги съществува и възможността дадените събития да са описание на технология от нашето недалечно минало, преминала през време-пространствен портал тип „Монтоук“ с определена цел. Това не би бил нито първия, нито последния случай на такава намеса с опит на промяната на дадени времеви линии за дадени цели. Тази версия също би обяснила и много от детайлите в цялата история, включително, напълно нормалния човешки екипаж и примитивната технология на описаните кораби в сравнение с това, с което разполагат всички извънземни раси способни на космическо пътуване, което определено е парадокс в историята.

В своето описание, обаче, Блумрих като че ли прекалено много се опитва да опрости нещата привеждайки ги вероятно до това, което на него му е най-близко. Вероятно истината, както винаги е някъде по средата и макар в действителност технологията описана от него да е на ракетен принцип, тя дефакто е далеч по-сложна и в нея присъстват значителен брой компоненти, които в случая биват интерпретирани прекалено конвенционално. – бел. Alien)